вторник, 21 февруари 2012 г.

Родопски клин с тиква

От доста време се подготвям за тази публикация и все си мисля че не съм решила как да представя това толкова национално и същевременно толкова, не до там познато ,родопско кулинарно изкушение.Казвам, не до там познато,защото,след като разгледах в интернет пространството за родопски клин с тиква,не ми излезе точно това което аз направих и това което аз знам.Родопски клин, е вид баница само с две точени кори и пълнеж със сирене и яйце,с коприва,с праз и всички там ядливи тревички.Кой с каквото му душа сака!Ще обясня защо - чара на родопския клин са ръчно точените, препечени кори напоени с масло. Пече се от двете страни отделно. Долната страна се опича на фурна с долно нагряване. Малко се охлажда, обръща се с опечената страна нагоре. Пече се другата страна и още горещ се залива с разтопено масло.Ако е със сладък пълнеж,се посипва обилно с пудра захар,орехи или се поднася само така.И в двата варианта е много вкусно!
Аз ще ви представя сладък вариант на родопски клин с тиква,който ми е казан от моята свекърва.Ние не сме родопчани и нямаме претенции за такива.Родени сме в Странджа Сакар,но което си е българско национално си го харесваме.
Та,на моята свекърва пък, тази рецепта и е дадена от родопчанка по време на едно посещение на курорт в Родопите.Правихме я у дома преди много години и незнайно как сега ,тук толкова далече,ме е обзела някаква носталгия по дома и по нашенските планини и реших да ви покажа и родопския клин и една малка част от Родопските красоти в снимки,които лично съм направила през есента на миналата година.
Необходими продукти:

за тестото
1 к ч топла вода
1 ч л сол
1 ч л захар
1 ч л оцет
брашно за средно твърдо тесто за разточване

и за плънката
половин килограм тиква(Не е българска, в случая е испанска)
1/2 ч ч ориз
3 яйца
1/2 ч ч захар
ванилия

Масло около25 до 30 грама е достатъчно за намазване на корите.

След като замесих тестото,покрих с кърпа и оставих да отпочине,а през това време сварих ориза с равно на него количество вода(тоест полусварен)и нарязах тиквата на кубчета.
После разделих тестото на 2 и от първата част разточих кора по голяма от тавата за печене.
 Покрих с нея вече намазаната с мазнина тава и също намазах с мазнина. 











Прибавих изстиналия ориз към тиквата,
захарта и ванилията и трите яйца разбити.
Изсипах плънката в направеното гнездо от
първия разточен лист и загърнах с останалата час от кората.

 После разточих и другата кора с която покрих плънката и отново намазах с мазнина.
Сложих да пека баницата във фурна с включен долен нагревател и след около 30 мин. с помощта на капак обърнах и от другата стана отново на долен нагревател.
И така до приятно изпечен вид и от двете страни на клина.Още топъл намазах обилно с останалото масло и посипах с пудра захар.
Това е моето изпълнение, на родопския клин с испанска тиква.Вкусно(Ако тиквата беше българска 2 пъти по вкусно щеше да е) и ако можете да оставите за консумация за по късничко след ден примерно,и ако го разрежете веднага докато е топъл.







А аз си отрязвам парченце още докато е топъл и вдъхновена от аромата на препечените кори и тиква,примесен с аромата на цъфналата клонка която откъснах по време на разходка по морската алея,ще ви покажа и обещаните снимки от Родопите през есента!
Приятно гледане!Мен ще ме сгрее само спомена за Родопите и сладостта на родопския клин!
Християнска светиня и място за поклонение в България,Кръстова гора манастира "Св.Троица"
Изглед на манастира от високо
Пътечката към кръста.Не се чудете защо почти няма хора!Предния ден беше Кръстов ден и тук не е можело да се премине от хора от цял свят,не само от българи.Ние предпочетохме да отидем когато е по спокойно.
Параклис за поклонение някъде по пътя
Родопска къща в село Косово в Родопите.Старите селски къщи са изградени от естествени материали – камък, пръст, дърво и вар, са на 150, 200 и повече години.
Тук сякаш времето е спряло.Тази божествена омая е обградена от величествени ридове с девствена природа.
В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски.Това е неговата къща.Хаджийската къща.
А това тук са Чудните мостове.Те са скален феномен и се намират в Западните Родопи на 1450 м надморска височина.
Мостовете са се образували вследствие  ерозионната дейност на пълноводната в миналото река.
Изглед от Нареченски бани. Намира се по поречието на река Чая в планински район на Средните Родопи.

7 коментара:

  1. Всичко е супер! Само че мисля че се казват Скални Мостове, а не Чудни Мостове ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове маме.Все за едно и също нещо става въпрос.

      Изтриване
  2. Данче,рецептата ти е много вкусна!И весело си декорирала с малки тиквички,хехе!
    Напомни ми за една баница,която бях яла от бабата на моя съученичка в едно село,та тя така я печеше,но върху печката/на дърва/ в тавата,после я обръща и пак пече от другата страна.
    А за снимките от Родопите ти благодаря най-много,любимата ми планина.
    Дано това лято пак отидем.

    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава публикация!
    Чудесни снимки от Родопите си направила!:-)
    Поздрави и хубава седмица, Дани!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти за обясненията за пататника, винаги съм се чудела каква е разликата с една баница, примерно, а то какво било:). Рецептата ти ми хареса много, декорацията с пролетното клонче... А снимките от Родопите, са невероятни!!! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Красота!
    Този клин е интересно нещо. Не го знаех досега, не че много ги знам традициите, де. А за Родопите.... любими!!!
    Всичките ти снимки са прекрасни.
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  6. Еликсир,Дени,Candy,Мъх,благодаря ви момичета!Прекрасни сте!
    Поздрави на всички ви!

    ОтговорИзтриване