сряда, 29 февруари 2012 г.

Честита Баба Марта

Утре е един прекрасен ден,празник за малки и големи!Ще закичваме мартенички за здраве на любими за нас хора!Ще подаряваме,ще ни подарят ,бели и червени,слънчеви засмени!
Аз цяла седмица вече получавам пратки с красивите български амулетчета за здраве.
Е имаше и други нещица в пакета,нашенски си,български,които тук не се намират.Имаше и поздрави и пожелания,които знам са много искрени и взаимни!


От красиви,по красиви,частица настроение и усмивка,надежда и вяра за добро и за здраве!
Искам да подаря на всички ви ,и ако не реално поне виртуално!
Казват че мартеницата била най-бялата,най-чистата контактна магия само за добро - за здраве, късмет и любов.
С нея се нарича: децата да са бели и червени, румени, засмени. На ергените преплетеният двуцветен вълнен конец се връзва на лявата ръка, а краищата му се оставят да висят - за да се сучат момите около тях. На задомените се режат при възела, за да не се заглеждат по чуждо. На майките се закачат над сърцето, за да пазят топлината в домашното огнище.
Колко красиво нали?И ако е така,нека бъде,на мен си ми харесва,даже много ми харесва!
Ние с Rocky не сме правили мартенички,но ги докоснахме,помирисахме ха ха ....и ги омагьосахме ,  вярвайки че ще носят само здраве и добрина на този който ги носи.
Че светът около нас ще е по хубав и добър!Бързайте да си вземете от нашите мартеници......вижте колко са много!






А този поздрав ни е от две малки муцунки!
Цунки по муцунки!






Ето ги всичките палавници!Да са ни живи и здрави и все така палави!
Честита Баба Марта!









вторник, 28 февруари 2012 г.

Предястие 5 сирена за Сирни заговезни

Идеята да събера 5 вида сирена,яйца и зеленчуци във вид на торта ме осени на този най-благороден ден в годината,в който ,тези продукти задължително присъстват на празничната маса.Казах си,а защо да не е поднесено и така?
И резултата ,ето го!
Аз ще ви кажа какво има в моята торта с 5 сирена,но всеки може да си прибави нещо от себе си,по свой вкус,или просто да не го прибавя.
Продукти:
1.бяло краве сирене 250 г
2.Burgos de Arias 100г(свежо сирене без сол)
3.Синьо сирене President 100 г
4.Козе кашкавал(Queso de cabra) 100 г
5.Мozzarella rallado(настъргана моцарела) 100г
2 сварени яйца от кокошка
6 сварени яйца от пътпъдък
1 тиквичка печена на плоча
1 голяма месеста печена пиперка червена
1 стрък пресен лук
1 морков
доматчета чери
За основа на тортата подредих ленти кашкавал,после тиквичката,сирене,настърганите или ситно нарязани яйца,пиперките,ситно нарязания лук,пак сиренце и на последно място настъргания кашкавал.Всички продукти подредих с помощта на падащите страни на форма за торта която бях поставила в подноса в който трябваше да бъде предястието.
Между сирената овкусявах със подправки по желание,аз сложих смлян пипер 4 сезона,чубрица и малко сол върху зеленчуците.
Добре е ако зеленчуците са пуснали течност ,тя да се попие с кухненска хартия,за да не разводни сирената.
Ами това е в общи линии,моето предястие със сирена за Сирни заговезни.
Морковът който използвах е направен на ленти с помощта на картофобелачка и попарен за 1 минутка във вряща подсолена вода,за да стане по гъвкав и пластичен.
Тортата е едно добро предложение за любителите на сирена.












Портокалов купол

От известно време посещавам блога на една дама Вкусно с Йоли.Сайта е невероятен!Всичко направено от нея, все едно с ръка не пипнато, а си е на точното място! Влюбена съм във всяка една от тортите и, но не мога да си поставя за цел да се пробвам да ги направя всичките.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Родопски клин с тиква

От доста време се подготвям за тази публикация и все си мисля че не съм решила как да представя това толкова национално и същевременно толкова, не до там познато ,родопско кулинарно изкушение.Казвам, не до там познато,защото,след като разгледах в интернет пространството за родопски клин с тиква,не ми излезе точно това което аз направих и това което аз знам.Родопски клин, е вид баница само с две точени кори и пълнеж със сирене и яйце,с коприва,с праз и всички там ядливи тревички.Кой с каквото му душа сака!Ще обясня защо - чара на родопския клин са ръчно точените, препечени кори напоени с масло. Пече се от двете страни отделно. Долната страна се опича на фурна с долно нагряване. Малко се охлажда, обръща се с опечената страна нагоре. Пече се другата страна и още горещ се залива с разтопено масло.Ако е със сладък пълнеж,се посипва обилно с пудра захар,орехи или се поднася само така.И в двата варианта е много вкусно!
Аз ще ви представя сладък вариант на родопски клин с тиква,който ми е казан от моята свекърва.Ние не сме родопчани и нямаме претенции за такива.Родени сме в Странджа Сакар,но което си е българско национално си го харесваме.
Та,на моята свекърва пък, тази рецепта и е дадена от родопчанка по време на едно посещение на курорт в Родопите.Правихме я у дома преди много години и незнайно как сега ,тук толкова далече,ме е обзела някаква носталгия по дома и по нашенските планини и реших да ви покажа и родопския клин и една малка част от Родопските красоти в снимки,които лично съм направила през есента на миналата година.
Необходими продукти:

за тестото
1 к ч топла вода
1 ч л сол
1 ч л захар
1 ч л оцет
брашно за средно твърдо тесто за разточване

и за плънката
половин килограм тиква(Не е българска, в случая е испанска)
1/2 ч ч ориз
3 яйца
1/2 ч ч захар
ванилия

Масло около25 до 30 грама е достатъчно за намазване на корите.

След като замесих тестото,покрих с кърпа и оставих да отпочине,а през това време сварих ориза с равно на него количество вода(тоест полусварен)и нарязах тиквата на кубчета.
После разделих тестото на 2 и от първата част разточих кора по голяма от тавата за печене.
 Покрих с нея вече намазаната с мазнина тава и също намазах с мазнина. 











Прибавих изстиналия ориз към тиквата,
захарта и ванилията и трите яйца разбити.
Изсипах плънката в направеното гнездо от
първия разточен лист и загърнах с останалата час от кората.

 После разточих и другата кора с която покрих плънката и отново намазах с мазнина.
Сложих да пека баницата във фурна с включен долен нагревател и след около 30 мин. с помощта на капак обърнах и от другата стана отново на долен нагревател.
И така до приятно изпечен вид и от двете страни на клина.Още топъл намазах обилно с останалото масло и посипах с пудра захар.
Това е моето изпълнение, на родопския клин с испанска тиква.Вкусно(Ако тиквата беше българска 2 пъти по вкусно щеше да е) и ако можете да оставите за консумация за по късничко след ден примерно,и ако го разрежете веднага докато е топъл.







А аз си отрязвам парченце още докато е топъл и вдъхновена от аромата на препечените кори и тиква,примесен с аромата на цъфналата клонка която откъснах по време на разходка по морската алея,ще ви покажа и обещаните снимки от Родопите през есента!
Приятно гледане!Мен ще ме сгрее само спомена за Родопите и сладостта на родопския клин!
Християнска светиня и място за поклонение в България,Кръстова гора манастира "Св.Троица"
Изглед на манастира от високо
Пътечката към кръста.Не се чудете защо почти няма хора!Предния ден беше Кръстов ден и тук не е можело да се премине от хора от цял свят,не само от българи.Ние предпочетохме да отидем когато е по спокойно.
Параклис за поклонение някъде по пътя
Родопска къща в село Косово в Родопите.Старите селски къщи са изградени от естествени материали – камък, пръст, дърво и вар, са на 150, 200 и повече години.
Тук сякаш времето е спряло.Тази божествена омая е обградена от величествени ридове с девствена природа.
В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски.Това е неговата къща.Хаджийската къща.
А това тук са Чудните мостове.Те са скален феномен и се намират в Западните Родопи на 1450 м надморска височина.
Мостовете са се образували вследствие  ерозионната дейност на пълноводната в миналото река.
Изглед от Нареченски бани. Намира се по поречието на река Чая в планински район на Средните Родопи.

неделя, 19 февруари 2012 г.

Интегралена питка със сушени домати и чубрица

Разглеждам си аз рецепти за вдъхновение по блоговете и попадам на домашно приготвена питка със сушени домати,нещо ново за мен,не бях правила до сега.
И понеже моите момчета не ми дават никакви идеи какво да им сготвя взимам инициативата аз и идеята от http://kulinarniexperimenti.wordpress.com/ и с малко мои импровизации питката е вече факт.
Продукти:
300 мл прясно мляко
1 кубче мая (25 гр.)
2 с. л. зехтин
1 щипка захар кафява
1 ч. л. сол
40 гр сушени доматчета, нарязани на парченца
1ч. л. стрита суха чубрица
1 ч. ч. интегралено брашно(брашно с фибри)
бяло брашно за до омесване на меко тесто


Начин на замесване
Млякото се затопля до телесна температура и в него  размих маята и  добавих мазнината ,солта и захарта.След размиването на маята започвам да прибавям по лъжичка от интеграленото брашно до пълното му поемане и след това бялото докато тестото се отлепи от стените на съда в който замесвам.Посипах още брашно на плота и извадих тестото от съда.
До умесих до меко тесто което не лепне по ръцете.Поставих в дълбок съд след като намазах с малко мазнина и оставих да втасва на топло под капак за около 40 мин.
После разделих тестото на 6 топки.
Всяка топка расточих с ръце намазани с мазнина и посипах с доматите и чубрицата.
Навих на фитил и завързах на възел.
Да не пропусна да кажа че съдът в който пекох питката е от малките,не по голям от 22 см .
Намазах възелчетата с разбит жълтък и посипах сусам.
Оставих на топло да втаса (около 20 минути)
Пече се до готовност и след изпичането захлупих с капак без да мокря питката.
Стана мека като пухче!




И да си призная,толкова ми беше вкусна че двете възелчета си бяха за мен със прясно сиренце и салатка.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Карамелено изкушение

Бързам да въведа ред в моето кухненско безредие след поредното приготвяне на вечеря и да седна на спокойствие пред компютъра за да използвам паралелно с почивката да се гмурна в един свят който те кара да забравиш колко ти е било трудно през деня и как гърбът ти се е превил от умората.
Моето блогче е вече на 1 месец и като всяко ново начало все още се вълнувам и ми е приятно, и когато прочета веки нов пост и когато аз самата се подготвям с моя пореден.
Може би с времето ще се промени всичко,и вместо вълнение,чувството ще премине в друго измерение,също като любовта между двама,която е минала през годините и ако се е опазила от ударите на суровия живот,е по загладена и не толкова огнена и буйна.
Не ме вълнува денят на влюбените,той за мен не може да е само един ден в годината!Нямам спомен колко такива дни сме били заедно,но знам че нашия ден на любовта можем да си го направим винаги когато поискаме и когато сме заедно.Съдба!Какво да се прави?Примерила съм се и с това,както и с много други и важни и не чак толкова важни нещица в живота!
Такава е моята любов!Такава сама съм си я избрала!


Кой ще каже какво е любов,
кой ще каже какво е
дали шум на море
или дъх на планинско усое,
или среща случайна
край някоя градска пиаца,
или нежна прегръдка
сред бавния ритъм на танца...

И не питай мълчи,
както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън
и в в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана
отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма,
не ще се превърнеш на спомен.

Ти ще бъдеш все същата,
с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси
от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта,
в тишината, в бесзкрая,
без да зная защо и какво е любов,
без да зная.
/текст Георги Джагаров/
 Харесвам тези стихове и песента,затова ви ги напомням.
Обожавам цветя,затова ви ги показвам.
Обичам да приготвям вкусотийки за любимите си същества без да прекалявам обаче,не е здравословно,но.... понякога е позволено.
Почерпете се и всички вие виртуално!Нека подсладим един миг от живота!

А сега как приготвих това карамелено
изкушение:
За сиропа от карамел:
100 гр бяла захар
25 гр масло
30 мл вода

За блата:
4 яйца
1ч ч захар
1ч ч брашно
ванилия
кората от половин лимон
щипка сол

Карамелизирах захарта до желания цвят и прибавих маслото.Когато се разтопи прибавих и водата и оставих на тих огън да поври до гъстота ,че когато сложих капка в порцеланова чиния и наклоних да не се разлива.
Така получения сироп излях в съд за печене 20 см в диаметър.
Върху сиропа подредих сърчица от ананас.

За блата разделих белтъците от жълтъците и ги избих поотделно,белтъците със щипката сол а жълтъците със захарта до побеляване,добавих кората от лимон , ванилията и брашното. Смесих бялата смес със жълтата след което изсипах върху ананаса.
После изпекох до готовност и още топло извадих в поднос така че сиропа да облее сладкиша.Гарнирах с коктейлни череши.
А сега за всички вас го гарнирам и със цвете!Пожелавам ви един вълнуващ,цветен и сладко карамелен ден,загърнат в топлата завивка на любовта и желанието!