Лятото тук отдавна е факт, но понеже вече и астрономически дойде, а и направих няколко снимки които не искам да затрия … та за това се вдъхнових за публикация :)
Ще споделя и една салатка. Свежа, вкусна и в последно време дежурна на масата ми.
понеделник, 22 юни 2015 г.
събота, 30 май 2015 г.
Моята гледна точка
След като изгледах всичките епизоди на MasterChef с интерес и погледнах и из блоговете кой какво е готвил в последно време ... се потопих в размисли ... знам ли изобщо нещо за кулинарното изкуство аз, или не знам?
четвъртък, 14 май 2015 г.
Торти за деца ... и още нещо :)
Днес рецепта няма да има :)
От доста време ми е зачезнало вдъхновението и даже и не го търся. Ще бъда и кратка както се разбра вече :) щом няма да пиша и рецепти?
Идеята ми е да споделя украсата на 2 торти, малко снимки от цъфналите акации и още нещо :)
Идеята ми е да споделя украсата на 2 торти, малко снимки от цъфналите акации и още нещо :)
събота, 11 април 2015 г.
Великденски настроения и козунакът на баба Дани
След като вече три години правя козунакът на бабата на Ева :) тази година също не пропуснах да го пробвам,
петък, 10 април 2015 г.
Кръстова Гора
Годината е 2013 ... време - средата на септември, място - България, Родопите, Кръстова Гора.
Не зная защо, но точно днес, в деня на смирение - Разпети петък ... ден преди Великден се сетих за този албум от снимки, който много си харесвам и често разглеждам.
Споделям го и тук без коментар.
неделя, 5 април 2015 г.
Върбови клонки и цветя за Цветница и Пролетен венец с маково семе
Ако има неща на този свят, на които да съм отдала част от любовта си, то едно от нещата ... са цветята :) и днес няма да е по-различно. Празник е!
Празникът на цветята :)
Цветя, цветя и пак цветя .... е ... и един хлебен венец има на края ... ама съвсем, съвсем обикновен и хлебен ... нали все още са пости ;)
Честит светъл Християнски празник виртуални приятелю! Бъди здрав и благословен и Бог да те закриля!
сряда, 25 март 2015 г.
Мартенски вълнения и торта " Любима"
Вълнуващ, сладък,слънчев, мокър и ветровит, с много цветя, с три рождени торти, с три дъъълги разходки... едната от които беше за да сме заедно с моето пораснало с още една годинка момче на неговия празник ( много яка изненада за него ... с торта в багажника на колата), а другите две разходки с приятели сред природата далеч от градския шум за снопче горски аспержи,
четвъртък, 26 февруари 2015 г.
Cocido Madrileño
И да видим сега за какво иде реч?
От дълго време търсих една папка със снимки, които на времето нямах време да публикувам. Най после я открих и бързайки бавно да не взема да се препъна някъде, сядам да напиша детайлно какви съм ги вършила в кухнята за да сервирам заснетото на масата :)
Като начало ще кажа, че това ястие е от националната испанска кухня. Казва се "cocido Madrileño" което бих превела като "Мадридско варено".
Това може би е най-типичното ястие от Мадридската кухня.
Нещо като яхния от различни видове меса, зеленчуци и нахут. Яхния ... ама не съвсем като нашата.
събота, 14 февруари 2015 г.
сряда, 21 януари 2015 г.
За началото и 3 години след това
Началото беше плахо и не уверено, крачките малки, колебливи. На моменти подтичвах, после спирах за почивка и отново тръгвах под Слънцето. Срещах се с нови хора. Усмихвах се когато ме поздравяваха :) Понякога радостта ми избухваше по детски, друг път черпех мъдрост и смирение.
сряда, 31 декември 2014 г.
На прага на 2015
От няколко дни се мъча да събера мислите в главата си и да скалъпя една публикация за финал.
Не се получава и това е.
Последен ден, последни часове. Годината си отива!
Хубава или лоша, изтъкана от радости и болки.
Хубаво би било радостта и поводите за щастливи усмивки да са повече ... но това е животът. Предизвикателства ... едно след друго. Някое по- равно като поле ... друго ... стръмен за изкачване връх.
събота, 20 декември 2014 г.
Вита баница с тиква или просто Тиквеник
Има неща в живота, които никога не се забравят. Има хора, които по един или друг начин пък, са заели специално място в нашите душевни чекмеджета и са оставили частица от самите себе си ... усмивка, мил жест, топла прегръдка, приятелско отношение. И когато част от твоят живот е преминал с неговото присъствие, няма как да не се сетиш за него, пък било то дори и само за да го попиташ, примерно, каква е била рецептата на онзи тиквеник, който е бил толкова вкусен, че и днес помниш вкусът му :)
вторник, 9 декември 2014 г.
Домашна медена торта с орехи
Някой ще каже че му прилича на "Френска селска торта". Други .... на "Руски медовик". Аз си я кръстих ... Домашна медена торта с орехи. Някак си по-българско ми се стори :) , а и какво значение има тук името? Тортата си беше толкова домашна, че просто няма на къде повече :) и медена си беше, а и орехи си имаше :)
неделя, 19 октомври 2014 г.
вторник, 14 октомври 2014 г.
събота, 20 септември 2014 г.
Руло с крем сирене и смокини
Дааа ... наистина ми е време за публикация :)
Казват че месец септември е месеца на мечтателите. Та уж се имам за мечтателка, а почти го пропуснах :)
Има няма 2 ...3 дни и есента е на прага.
четвъртък, 4 септември 2014 г.
КЕБАП В ПАТЛАДЖАН
Похапва ви се нещо вкусно и патладжанено ... различно.
И рецептата ви идва като по поръчка :)
Трябва ви само малко кулинарно вдъхновение, малко свободно време и да сте гладни ... много гладни.
А ако не сте, уверявам ви че щом ви замирише на това ястие и моментално ще ви подгони глад :)
събота, 23 август 2014 г.
Тиквички по калпазански
Едва ли има някой който да не ги е правил, но понеже това лято направо попрекалих с подобни калпазански и бързи нещица за похапване, давам старт на една поредица, обикновени на пръв поглед ястия но в същото време много вкусни.
неделя, 17 август 2014 г.
Шоколадова торта с лешници
Истинска калорийна шоко-бомба :)
Доста се почесвах по врата и умувах каква да е тази шоколадова торта която ми поръча за рожденият си ден младежа.
Каза шоколад и лешници и нищо друго :)
Лично аз бих направила нещо по креместо и сочно с плодове ... но не ...
Както и да е ... тортата е направена, почти изядена вече ... и за да приключа серията фамилни рождени дни и тази година ... заснета и документирана ... сега трябва и публикация да напиша за да е пълна картинката :)
вторник, 12 август 2014 г.
За болката
Някъде бях прочела че споменът за щастието не е вече щастие, но споменът за болката е двойно по-голяма болка ... пареща, разкъсваща сърцето ти и покриваща те с мрак.
Има ли думи изобщо, с които може да се опише една болка?
Защо си я причиняваме? Защо я има?
Кой може да ми каже как се измерва болката на една майка загубила своето дете? Аз не смея!
Но .... чувствам ... искам ... по мой си начин, да изразя съпричастността си. Нищо че блогът ми е със слънчево име...явно никой не плаща застраховка за щастие. Болката е част от житейският ни път. Раждаме се и умираме с нея.
А той се роди много чакан и много желан от своята майка. Едно слънчево бебе чакано цели 8 години да бъде гушнато в прегръдкaта на майка си . Каза че ще го кръсти Божидар, защото и бил дар от Бог.
И ... Бог го прибра при себе си 18 дни преди да навърши пълнолетие :( нелепо, гадно и без разрешение.
Не беше сам ... още три дечица като него почерниха своите семейства ... имаше ли виновни, и изобщо да говорим ли за вина, когато болката на всички е голяма?
Има виновни ... всички ние сме виновни, че не сме сложили цена на човешкият живот! Цена която трябва да си плащаме всеки ден с поведение пред децата ни и с житейски уроци как да вървят по житейският неравен път без да падат.
Аз спирам до тук ... болката ме пари ... но много ми се иска да ви припомня един цитат от "Птиците умират сами" :
„ Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.“
В памет на моя племенник Божидар, който вчера трябваше да навърши 18 години.
Почивай в Мир мило дете!
Абонамент за:
Публикации (Atom)