Йордановден

" -Коя е Йорданка?"- ме пита граничният служител.

"-Бягаш значи за Йордановден?Няма да останеш да празнуваш тук?"

Последва кратък отговор от моя стана и неговото допълнение че не било същото , ако не празнувам у дома.Пожела ни, усмихнат все пак, " лек път " и колата ни потегли.

Замислих се над думите му, и за това, дали бягам, и от къде?

Къде е домът ми, доволна ли съм, щастлива ли съм?

Всичко което ни трябва за да се чустваме добре е вътре в нас, а не в колата, къщата или мебелите.

С приятели и близки се чувам и виждам винаги когато почувствам че имам нужда от това.Лесно и удобно е в 21 век.Щастлива съм да зная че са в добро здраве и ми се радват когато ме чуят.

Не се чувствам емигрант и бих се върнала "у дома " ако и семейството ми е там. 

Нашият дом е този, или утре онзи, който си изберем и приемем за свой подслон.Нашата трапеза е тази на която слагам любимите ни ястия, направени такива, каквито ни харесват, с повод или без.

На днешния ден преди 11 години, дойдох в Испания и усетих тъга голяма, но не по дома, а за това че една част от мен беше останала там-децата ми. Но днес, когато сме заедно, не искам да тъгувам.

Не е лесно да живеем в чужда страна, но на мен все пак ми се вижда по-лесно от това да живем в България, такава, каквато е в момента. Аз не чакам някой да я направи хубава за нас. Просто си мисля, че ако един ден я приемем отново с всичките й проблеми, може и да се върнем. 

А празника си е празник, където и да сме, щом искаме си го празнуваме :)

Честит Йордановден на всички празнуващи!

Рецептите ще публикувам по късно.

 А сега отивам да празнувам... нищо че България е на 2750 км. от тук където се намирам :)

Наздраве на всички !!!