Септемврийски изгрев

Ще посрещам
Слънцето в ранното утро...
Ще улавям във шепи лъчите му.
Ще проблясват
в косите ми бели звезди...
и денят ще се ражда замислено.
Ще попада
немирна прашинка в очите ми...
ще изтривам непокорна сълза.
Ще откривам
частици синева от мечтите ти,
скрити на непознати места.
Ще изпращам
деня... ще тъгувам за залеза,
ще сънувам несбъднати нощи.
Така неусетно
ще настигна мига... без да зная
ще пътувам ли още...

Стих: от блога на stela50

снимка: Слънце и слънчоглед