четвъртък, 26 май 2016 г.

За Слънцето и слънчогледа


Емоция, семейство, носталгия, спомени, благодарност … и на хиляди километри от дома … живота продължава 😃 И ако понякога сте се чудили, коя съм аз, която пиша драсканиците в този блог 😉 ? … споделила съм няколко тайни
във в. "Всичко за семейството", защото и те са ме забелязали и проявили интерес към мен и моят блог 😃 
С голяма благодарност към редакторския екип на седмичното издание и най вече към Пепа Йорданова, за хубавите думи казани за мен, за споделените рецепти от моя блог, за сълзите от радост и емоцията която ми дариха днес! 
Благодаря Ви Хора! 
Това беше за мен като награда за труда ми вложен за едно мое хоби и стимул да продължавам … защото си заслужава 😃 защото живота е един, … защото семейството е всичко за една майка!
По разбираеми причини, днес не мога да държа в ръцете си това списание, затова публикувам тук текста от моето представяне, но съвсем скоро ще ми го донесат от Родината и ще го разгледам с най-голямо задоволство 😃 
А рецептите публикувани в броя от 26 май,  може да намерите и в блога: 

Чорба от риба треска и фенхел
Торта любима
Мадридско варено
Кекс с череши, шоколад и крема сирене




Казвам се Йорданка, по баща Георгиева. Родена съм в далечната 1960 година в едно китно за времето си селце на 50 км. от Бургаския бряг и корените ми останаха там, дълбоко впили се и в земята и в морската шир.
Там пораснах, там намерих любовта на живота си и свих своето семейно гнездо. Там се родиха и израснаха и синовете ми. Обичам това място от света и то много, но днес виждам красотата му единствено и само в спомените си. Действителността е различна и тъжна. Различна е, защото селцето вече е почти безлюдно и не толкова китно, а тъжна, защото живея на хиляди километри от там. Но когато една голяма част от живота ти остане зад гърбът ти, се замисляш … “Kакво оставих след себе си? Какъв е бил смисъла на живота ми? "
Няма нужда да чета дебели книги за да търся отговор на въпросите си. Отговорът е … семейство. 
Да … създадох своето семейство и родих и отгледах свои деца. Всяка една крачка в живота ми е била направена заради семейството и децата ми. 
Не искам да се обяснявам защо и какво ме е накарало да напусна Родината си и да направя и най-огромната крачка в живота си … от Черно море, та чак до Средиземно море. Така се случи и не съжалявам. Тръгнах след другарчето в живота ми. Решението е било негово. След това дойдоха и децата ни. А домът ни е там, където е семейството ... нали?
Та … в името на същото това мое семейство се научих и да кулинарствам всекидневно. Имах си и страстта към фотографията вече а и разполагах и със доста свое време, в което можех да се занимавам и със своите хобита, които не са малко, но които ме карат да бъда себе си и щастлива. Старият и прашен тефтер с рецепти остана у дома, но ми подариха лаптоп 😃 Няма да крия че го гледах скептично и се страхувах да пипна клавиатурата му, но въоръжена с хъс и желание да работя с него и благодарение на уроците предадени ми от малкия ми син преодолях страховете си и пред мен се откри един друг свят. Там имаше рецепти каквито пожелаеш и кулинарни блогове в които влизах и четях със затаен дъх и тайничко си замечтах за едно такова мое местенце. 
И един ден се случи. Роди се “ Слънце и слънчоглед” 😃 
Има символика в името му … Слънцето е моето семейство, а слънчогледа съм аз. Така съм се чувствала през целият си живот … като слънчоглед гледам към  Слънцето.
Искам да оставя на децата си и внуците ми, частица от това което съм можела да правя и нагледно, подредено, с история някаква за всяка рецепта, със снимка, с емоцията която ме е връхлетяла за да я споделя. Един вид да оставя спомена за мен жив.
Дано имам физически време за всичко което искам да им кажа.

Спомням си като днес, как сготвих първото си ястие. 
Бях малка ... може би шести или седми клас. Мама беше запалила импровизираното огнище за лятно готвене в единия край на градинката и седнала на трикрако столче с чувенена тенджера на него и с дървена лъжица в ръце. Малка дървена масичка до него покрита с мушама беше за рязане на продуктите. Няма луксозна кухня с плот, витрокерамични котлони и шкафове пълни с продукти и подправки.
Всичко беше в мазето наредено на рафтове, а кухнята … в единия край на градинката под нацъфтялата роза.
Ястието беше яхния с картофи и урок как се готви, предаден ми от мама. 
Тя само ми подвикваше какви продукти да и нося, а аз подтичвах ту от чешмата на двора с картофите и лука, ту от мазето за сол и пипер, ту до другия край на градината за свежи подправки. Тя само слагаше продуктите един след друг в тенджерата, бъркаше с лъжицата в нея и ме питаше дали съм запомнила кое след кое се слага. На края ми каза че един ден съвсем сама ще трябва да готвя, защото това трябва да го умее всяка жена когато реши да си има свое семейство. Така са разсъждавали нашите майки в онова време. 
Днес е различно … много различно. 

Много често синовете ми са ме питали как да наготвят нещо … и може би моят блог ще им е един вид моят учебник и урока на мама как се готви … но в нов стил … без огнище под розата и чешма на двора, а с лаптоп пред тях 😃 

Имам усета да съчетавам продуктите и от тях да стане вкусно ястие или сладкиш. Обичам и да експериментирам. Старая се да готвя що годе здравословно, но не съм полудяла по абсолютно здравословното хранене. По-важното за мен е да сготвя нещо с качествени продукти. Тогава всичко става по-вкусно. 
Обичам и нашата си кухня и средиземноморската. Понякога даже си мисля че съм си създала свой вкус в приготвянето на храната, като съм добавила към храната  си нещо от средиземноморската и обратно. 
Така например се получи с испанската тортиля. Добавям и щипка българска чубрица и вкусът и става несравним. Това е подправката която те я нямат а на мен най-ми липсва и винаги когато съм си била у дома се запасявам с големи количества от нея. 
Липсва ми и вкусът на меда. Тук е по-различен и винаги в багажа ми ще има поне килограм от него 😃 
Друго като се замисля не ми липсва, не че тукашните са по-вкусни... примерно сирене, кашкавал и кисело мляко, но след като 14 години си ял само от тях, вкусовите ми рецептори вече не приемат вкуса на българските.

Обожавам да замесвам хляб, погачи и козунаци. Нямам спомен да не ми се получи нещо замесено с брашно.
Най-трудното за мен си остава правенето на торти и декорацията им … виж там нещата ми преминават в друго измерение. Първо се предизвиквам и после се предавам и всичко приключва в повечето случай с украса от пресни плодове 😃 Обожавам ги! Спасяват ме винаги и тортата е пак торта и що годе красива и празнична. 

Вдъхновявам се най-вече по празници. Тогава никой не докосва нищо от масата, докато не видят че си прибирам фотоапарата 😃 … закон за семейството на кулинарния блогър  😉  После снимковия материал отлежава известно време, изваждам най-сполучливите фотоси, пиша текст и следва публикация. Взискателна съм към всеки детайл и се старая да не е на всяка цена и само със снимка, продукти и начин на приготвяне. Трябва ми и текст, може и в едно изречение, но да отрази моментната ми емоция, било то спомен за рецептата или пък какво ме е провокирало да я направя. За мен, всяка рецепта е като душа със спомени. 
Гарнирам публикациите си и със снимков материал от места на които съм била, нещо което ме е впечатлило или най-вече с цветя. Обичам цветята! Виждам еднакво красотата в старателно подредения букет, в прецъфтялото цвете в саксията та дори и в плевела поникнал в нея. А едно цвете небрежно хвърлено върху таблата с храна, прави поднасянето и специално и красиво. Красотата е на всякъде около нас, стига да имаме очи за нея. 

И не си мислете, че всеки ден от моя живот е бил огрян от Слънце? Дните ми се редуваха и с надвиснали облаци и порои от дъждове, но след като виждаме лошотията около нас всеки ден, исках поне в блога ми да е красиво и слънчево. Искам да покажа слънчевата и вкусна страна на живота. Защото никой не може да си поръча слънчев и сладък живот … но винаги очаква поне да е вкусен … вкусен като храната на масата ни.

17 коментара:

  1. Прекрасна слънчева статия...
    Поздравления, Дани! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Разчувствах се! Днес ми върви на подобни статии!
    За мен беше истинско удоволствие да прочета историята на местенцето ти, Дани! Пиши по често! Отдава ти се, а и пленяваш с думи! Пленяваш и със снимки! Усмихнати и слънчеви дни!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Слънчеви и усмихнати дни и за теб Габи!

      Изтриване
  3. Освен всичко останало, си и сладкодумна :) Прекрасните снимки са придружени от увлекателно четиво, емоционално и усмихващо. Колко е хубаво, че някой е забелязал това и го е направил достъпно за повече читатели! Заслужаваш това внимание!

    ОтговорИзтриване
  4. Публикациите ти се четат на един дъх, рецептите ти са изкусителни, а снимките-завладяващи:) Обожавам да се спирам тук и винаги си тръгвам развълнувана:) Поздравления за всичко, което правиш! Прекрасна си!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прекрасната си ти миличка! Толова ти се радвам :) Прегръщам те Петенце!

      Изтриване
  5. Дани, с удоволствие прочетох днес вестника,
    защото го купувам!
    Прекрасна си и толкова земна и слънчева...
    Бъди здрава и ни радвай с чудесните си публикации и невероятно красиви
    снимки!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прегръщам те земляче! Поздрави на Бургас и морето :)

      Изтриване
  6. Дани, Дани! Няма по-подходящо име за твоят блог! Ти си Слънцето, страхотното Слънце! Просто си прекрасна, това е!

    ОтговорИзтриване
  7. Слънчогледите единствено и все към Слънцето обръщат взор, но пък предизвикват усмивките и възхищението на всички.
    Напълно заслужено внимание, Дани! Блогът ти е едно прекрасно, топло местенце, в което винаги надниквам с удоволствие. Сигурна съм, че твоето "слънце" ще привлича все повече "слънчогледи" и занапред!
    Поздрави и много усмивки! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ирме! Слънчев поздрав и от мен :)

      Изтриване
  8. Прекрасната ми Дани! Прегръщам те!!! Толкова мило, искрено и честно споделено! Благодаря ти, че сподели и с нас! Целувки!!!

    ОтговорИзтриване
  9. И от мен една голяма прегръдка, мила Дани! Трогна ме!

    ОтговорИзтриване
  10. Много силно, много истинско и затрогващо, Дани,
    поздравления за чудесната изява във вестника -
    голяма прегръдка теб в едно слънчево и усмихнато лято за твоя слънчоглед!

    ОтговорИзтриване