Родопски клин с тиква

От доста време се подготвям за тази публикация и все си мисля че не съм решила как да представя това толкова национално и същевременно толкова, не до там познато ,родопско кулинарно изкушение.Казвам, не до там познато,защото,след като разгледах в интернет пространството за родопски клин с тиква,не ми излезе точно това което аз направих и това което аз знам.Родопски клин, е вид баница само с две точени кори и пълнеж със сирене и яйце,с коприва,с праз и всички там ядливи тревички.Кой с каквото му душа сака!Ще обясня защо - чара на родопския клин са ръчно точените, препечени кори напоени с масло. Пече се от двете страни отделно. Долната страна се опича на фурна с долно нагряване. Малко се охлажда, обръща се с опечената страна нагоре. Пече се другата страна и още горещ се залива с разтопено масло.Ако е със сладък пълнеж,се посипва обилно с пудра захар,орехи или се поднася само така.И в двата варианта е много вкусно!
Аз ще ви представя сладък вариант на родопски клин с тиква,който ми е казан от моята свекърва.Ние не сме родопчани и нямаме претенции за такива.Родени сме в Странджа Сакар,но което си е българско национално си го харесваме.
Та,на моята свекърва пък, тази рецепта и е дадена от родопчанка по време на едно посещение на курорт в Родопите.Правихме я у дома преди много години и незнайно как сега ,тук толкова далече,ме е обзела някаква носталгия по дома и по нашенските планини и реших да ви покажа и родопския клин и една малка част от Родопските красоти в снимки,които лично съм направила през есента на миналата година.

Необходими продукти:

за тестото
1 к ч топла вода
1 ч л сол
1 ч л захар
1 ч л оцет
брашно за средно твърдо тесто за разточване

и за плънката
половин килограм тиква(Не е българска, в случая е испанска)
1/2 ч ч ориз
3 яйца
1/2 ч ч захар
ванилия

Масло около25 до 30 грама е достатъчно за намазване на корите.

След като замесих тестото,покрих с кърпа и оставих да отпочине,а през това време сварих ориза с равно на него количество вода(тоест полусварен)и нарязах тиквата на кубчета.
После разделих тестото на 2 и от първата част разточих кора по голяма от тавата за печене.
 Покрих с нея вече намазаната с мазнина тава и също намазах с мазнина. 

Прибавих изстиналия ориз към тиквата,
захарта и ванилията и трите яйца разбити.
Изсипах плънката в направеното гнездо от
първия разточен лист и загърнах с останалата час от кората.

 После разточих и другата кора с която покрих плънката и отново намазах с мазнина.
Сложих да пека баницата във фурна с включен долен нагревател и след около 30 мин. с помощта на капак обърнах и от другата стана отново на долен нагревател.
И така до приятно изпечен вид и от двете страни на клина.Още топъл намазах обилно с останалото масло и посипах с пудра захар.

Това е моето изпълнение, на родопския клин с испанска тиква.Вкусно(Ако тиквата беше българска 2 пъти по вкусно щеше да е) и ако можете да оставите за консумация за по късничко след ден примерно,и ако го разрежете веднага докато е топъл.

А аз си отрязвам парченце още докато е топъл и вдъхновена от аромата на препечените кори и тиква,примесен с аромата на цъфналата клонка която откъснах по време на разходка по морската алея,ще ви покажа и обещаните снимки от Родопите през есента!
Приятно гледане!Мен ще ме сгрее само спомена за Родопите и сладостта на родопския клин!

Християнска светиня и място за поклонение в България,Кръстова гора манастира "Св.Троица"

Изглед на манастира от високо

Пътечката към кръста.Не се чудете защо почти няма хора!Предния ден беше Кръстов ден и тук не е можело да се премине от хора от цял свят,не само от българи.Ние предпочетохме да отидем когато е по спокойно.

Параклис за поклонение някъде по пътя

Родопска къща в село Косово в Родопите.Старите селски къщи са изградени от естествени материали – камък, пръст, дърво и вар, са на 150, 200 и повече години.

Тук сякаш времето е спряло.Тази божествена омая е обградена от величествени ридове с девствена природа.

В село Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски.Това е неговата къща.Хаджийската къща.

А това тук са Чудните мостове.Те са скален феномен и се намират в Западните Родопи на 1450 м надморска височина.

Мостовете са се образували вследствие  ерозионната дейност на пълноводната в миналото река.

Изглед от Нареченски бани. Намира се по поречието на река Чая в планински район на Средните Родопи.

Интегралена питка със сушени домати и чубрица

Разглеждам си аз рецепти за вдъхновение по блоговете и попадам на домашно приготвена питка със сушени домати,нещо ново за мен,не бях правила до сега.

И понеже моите момчета не ми дават никакви идеи какво да им сготвя взимам инициативата аз и идеята от http://kulinarniexperimenti.wordpress.com/ и с малко мои импровизации питката е вече факт.

Карамелено изкушение

Бързам да въведа ред в моето кухненско безредие след поредното приготвяне на вечеря и да седна на спокойствие пред компютъра за да използвам паралелно с почивката да се гмурна в един свят който те кара да забравиш колко ти е било трудно през деня и как гърбът ти се е превил от умората.
Моето блогче е вече на 1 месец и като всяко ново начало все още се вълнувам и ми е приятно, и когато прочета веки нов пост и когато аз самата се подготвям с моя пореден.
Може би с времето ще се промени всичко,и вместо вълнение,чувството ще премине в друго измерение,също като любовта между двама,която е минала през годините и ако се е опазила от ударите на суровия живот,е по загладена и не толкова огнена и буйна.
Не ме вълнува денят на влюбените,той за мен не може да е само един ден в годината!Нямам спомен колко такива дни сме били заедно,но знам че нашия ден на любовта можем да си го направим винаги когато поискаме и когато сме заедно.Съдба!Какво да се прави?Примерила съм се и с това,както и с много други и важни и не чак толкова важни нещица в живота!
Такава е моята любов!Такава сама съм си я избрала!


Кой ще каже какво е любов,
кой ще каже какво е
дали шум на море
или дъх на планинско усое,
или среща случайна
край някоя градска пиаца,
или нежна прегръдка
сред бавния ритъм на танца...

И не питай мълчи,
както аз ще мълча в полуздрача,
ще те милвам насън
и в в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана
отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма,
не ще се превърнеш на спомен.

Ти ще бъдеш все същата,
с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси
от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта,
в тишината, в бесзкрая,
без да зная защо и какво е любов,
без да зная.
/текст Георги Джагаров/

 Харесвам тези стихове и песента,затова ви ги напомням.
Обожавам цветя,затова ви ги показвам.
Обичам да приготвям вкусотийки за любимите си същества без да прекалявам обаче,не е здравословно,но.... понякога е позволено.
Почерпете се и всички вие виртуално!Нека подсладим един миг от живота!

А сега как приготвих това карамелено
изкушение:

За сиропа от карамел:
100 гр бяла захар
25 гр масло
30 мл вода

За блата:
4 яйца
1ч ч захар
1ч ч брашно
ванилия
кората от половин лимон
щипка сол

Карамелизирах захарта до желания цвят и прибавих маслото.Когато се разтопи прибавих и водата и оставих на тих огън да поври до гъстота ,че когато сложих капка в порцеланова чиния и наклоних да не се разлива.
Така получения сироп излях в съд за печене 20 см в диаметър.
Върху сиропа подредих сърчица от ананас.

За блата разделих белтъците от жълтъците и ги избих поотделно,белтъците със щипката сол а жълтъците със захарта до побеляване,добавих кората от лимон , ванилията и брашното. Смесих бялата смес със жълтата след което изсипах върху ананаса.
После изпекох до готовност и още топло извадих в поднос така че сиропа да облее сладкиша.Гарнирах с коктейлни череши.

А сега за всички вас го гарнирам и със цвете!Пожелавам ви един вълнуващ,цветен и сладко карамелен ден,загърнат в топлата завивка на любовта и желанието!

Всичко със спанак

Спанакът е зеленчук с малко калории,но с богато съдържание на витамин C и желязо.Не съдържа мазнини и холестерол.В 100 гр.спанак се съдържат само 25 калории.
Това знам за него,но и повече не ми трябва.
Хапваме спанак много често у дома,най вече с пилешко , морски дарове и риба,както и на супичка.
Така беше и тази вечер.Всичко със спанак.Обожаваме го:
                                                                                     СПАНАЧЕНИ ПУРИ                                                                                                                                                                                                          

Като се има в предвид че за 1 порция ви трябват около 10 скариди от по големите и че от 500 гр спанак след термична обработка остава до 175 гр,може сами да изчислите количеството на продуктите,в зависимост от това колко порции искате.
Аз само ще опиша как се приготвят.
Посолих и подправих с черен пипер и настъргано чесънче скаридите ,вече почистени и измити и оставих на студено за около 30 мин,ако разполагате с такова време,ако ли не ,не е фатално и да продължите с подготовката.
А тя е: попарих във вряща вода за кратко цели спаначени листа и после залях със студена вода за да си запазят свежия цвят и с тях пових скаридите като пури.

Разтворих 2-3 супени лъжици царевично брашно на каша с вода , посолих със щипка сол и полях пурите с тази кашишка,след което изпържих в тефлонов тиган с малко мазнина,от всички страни.Подредих в/у кухненска хартия да абсорбира мазнината.После останалия спанак почистен и измит задуших направо в тигана с малко мазнина.Подправих със сол,чер пипер и джоджен и сервирах.

Подходящо и леко е за вечеря.                                                               

 Някой си пийна по чаша шампанско,други пиха бяло сухо вино и понеже не могат да се хранят без хляб,се наложи да спретна и една питка.
СПАНАЧЕНА ИНТЕГРАЛЕНА ПИТА
300 мл прясно мляко
25 гр мая за хляб
1 чаена чаша интегралено брашно
1 чаена чаша бяло брашно
щипка сол
щипка захар
и още около 1 шепа бяло брашно за доумесване
Замесвате хлябно тесто
оставяте да втаса на топло и от него разточвате лист около 1 см.дебел.

Трябва ви и стотина грама задушен спанак и джоджен(може и прясна мента)

Аз оформих кифлички и подредих във форма за печене.Въпрос на предпочитание е как да изглежда питката.Отгоре съм намазала със жълтък и посипах,зърна ким.Добра комбинация е със спанака.

С аромат на ябълка и джинджифил

Това е една много приятна,лека и ароматна неделна закуска.Казвам неделна,не защото изисква по дълго време за приготвяне.Не !Приготвя се може би за 30 мин.,не за повече.Неделна,защото я правя обикновено в неделя когато момчетата са си у дома ,и защото си заслужава да вдишат от аромата на прясно приготвеното сладко от ябълки,канела и индрише,и да отпият глътка от пикантния  лимонов чай от джинджифил,докато им изпека моите ленени тиганици!

Казвам моите,защото по моя идея от известно време(вече мисля че бях споменала в предишен пост)си заменям част от брашното със смлени семена от лен!Ленено брашно добавям в почти всички тестени закусчици и десерти.Дори и когато замесвам домашен хляб,да не говорим и за останалите семенца и фибри на които съм голям фен.Понякога става сполучливо,понякога се провалям,но не спирам да си правя експерименти.И разбира се това което се е получило сполучливо се повтаря.Та тези тиганици са от сполучливите де.Моите ленени тиганици.
Тях съм приготвила от 2 яйца, чаша обезмаслено прясно мляко,щипка сол и чаша брашно което е 50% интегралено(брашно с фибри)и 50%ленено башно.Така направената каша ако е много гъста се поразрежда с още малко от млякото, докато добие гъстотата на палачинкова каша, но от по гъстичката,за по дебели палачинки.

И така... оставих аз кашата на страна да поотпочине и през това време обелих 2 ябълки ,които нарязах на филийки и подправих с канела и 3 листенца индрише.Сложих ябълките в глинена тавичка с 50 мл водичка и във вече загрятата фурна.Без захар, без никакъв подсладител.

Сладкото от ябълки ще е готово докато изпека тиганиците.
А преди да започна да ги пека, слагам на котлона  чайника за чайчето от джинджифил.За него са достатъчни 15 минути и е готово.Разваля му се вкуса ако джинджифила стои повече от 15 минути във водата.

И така,в кухнята вече се носи аромат на печени ябълки, канела , джинджифил и тиганици.
Приятен зимен аромат на който не може да се устои.
Ябълките изваждам в каната за пасиране и пасирам на мига.
Да си призная честно,сладка не купувам.Щом искам да поднеса някакво сладко,тук има плодове в изобилие.Чист плод в тавата и пека не повече от 20 мин.После пасирам и готово.без консерванти,без захар,чисто и натурално.Ако искам да имам за по дълго време,слагам в бурканче и още горещо затварям,но и това по рядко го правя.А най-често правя това от ябълки.Ябълки винаги има на пазара.

Каквато и закуска да се прави,сладкото е сварено преди да се е изпекла закуската.
Дано ви  хареса моята здравословна неделна закуска!
Аз съм луд фен на здравословния начин на хранене и лудо си мисля че приготвям здравословна храна,луда работа но .....това е истината.
Мисля си,че щом ядем плодовете без да си слагаме захар,защо да не е и плодовото сладко без захар,чисто и натурално.Е, ако на някой не му е достатъчно сладко, може да си добави лъжичка мед,мисля че е по добре от захар.
На нас и така си ни хареса неделната закуска, а на всички вас ви пожелавам една хубава и спорна седмица!

Сърцати яйца

Всички в къщи още спят,даже и Rocky!А аз вече съм се наспала и като трябва да пазя тишина да не се събуди младежта,какво ?Пия си кафенцето,без бадемовия сладкиш обаче,рано е за закуска,и понеже още съм на вълна Свети Валентин,ще ви постна и още едни сърчица които вчера измайсторих.
Ентусиазирана от не до там успешния опит на Габи да укроти опърничавите яйца мислих ,мислих и измислих!
Не може да няма ,викам си,по лесен начин да превърнеш едно яйце на сърце!

Извадих от шкафа формичките за сладки и вътре има 2 със форма на сърце.Обелих още топлото яйце и внимателно го пъхнах във формата,а после и в другата,не беше трудно.После поставих яйцето върху салфетка и отгоре му втора и после един пакет с килограм ориз за тежест да може добре яйцето да се уплътни по формичките и да стане така желаното  сърце.И така десетина минутки докато яйцето изстине.Съжалявам че не направих снимка за повече нагледност,мислех си че няма да се получи.Но за късмет ето резултата:

Сега ще ви кажа и как приготвих аспержите за това предястие .
Почистих стеблата почти до средата ,тоест обелих аспержите и ги сварих в по висок съд почти прави.Това го правя с цел да не се разварят върховете че са по нежни.Варих ги в подсолена вода за кратко,да останат полусорови,хрупкави.
После ги завих по 3 със студено пушено филе от свински бут и за кратко поставих в тигана в който имаше много малко захтин и настъргана скилидка чесънче.Задуших така за кратко под капак като обърнах вързопчето от двете стани.
Другото в порцията сами виждате какво е,кашкавалени сърца и разни тревички.
Но се получи нали?                                                 

        Може би трябваше да измисля и някакво сосче за предястието но има още време до празника,ще помисля по въпроса!

А каланхоето и брашляна в тези красиви чашки сърчица са ми от миналата година.Красиви са нали?

Дано съм ти била полезна Габи с моя лесен начин за правене на сърцати яйца,но пък при теб за разлика от мен е било много весело и забавно и в това има чар!

А на мен продължават да ми се въртят сърчица в главата и нищо чудно да измайсторя и други вкусотиики сърцати!

Хубав ден на всички!

Бадемов сладкиш

Скоро излизахме към центъра на кафенце и по тортичка,и гледам между тортичките се кипри едно сладкишче бадемово. Не бях яла подобно нещо ви казвам! Дали съм била много гладна не знам, но си го хапнах от веднъж. И от тогава мира не ми дава, как да си го спретна у дома. Поразрових се тук и там из нета, и в един испански блог го открих. Оказа се че май е и  много известен не само тук но и във Франция. И понеже скоро е денят на влюбените, и понеже и аз се влюбих в този сладкиш, и понеже се приготвя много бързо а е размазващо вкусно, сега ви правя едно предложение да очаровате своята половинка за празничното сутришно кафенце, или след обедно ... както си решите.

Петльовден

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Това прочетох  за празника в  Уикипедия.
Знаех всичко това от баба си ,която винаги на този ден готвеше пилешко и у дома ухаеше на прясно изпечена содена питка.
После с годините и в моя дом всичко се повтаряше,нали си имах само момченца в къщи!
И днес,макар и на хиляди километри далеч от дома,отново почетохме традицията.Да са здрави момчетата от рода наш!
Цяло съвпадение е че си бяха в къщи,съвпадение е и падналия през нощта снежец,който видях още щом си отворих очите и толкова ми напомни за родния дом и всичките БГ традиции,предадени ми от поколения наред.

Години наред не сме си били у дома през зимата,не сме усетили как щипе студа по бузките.
Този снежец ми донесе много носталгия и нямаше как да не запретна ръкави и да спретна на бързичко нещо което се прави точно на този ден и точно сега.

Няма да ставам банална и да ви пиша сега как се приготвя содена питка.Знае го почти всяка домакиня.Не това ми е целта днес.А и с помощта на чичко Google и едно дете може да се справи.Какви времена нали?
Всичко което ни трябва, го търсим там.
Така е,и аз така правя,а и вие всички.Нали?
Важното е да не останем безчувствени и без традиции.Да не забравим уханието на празника,и на този и на всички останали.
Да не е сиво ежедневието ни и да усетим че сме живи само когато ни щипне студа по бузките.

Приятна вечер на всички и наздраве за мъжкото начало на рода български!