За болката

Някъде бях прочела че споменът за щастието не е вече щастие, но споменът за болката е двойно по-голяма болка ... пареща, разкъсваща сърцето ти и покриваща те с мрак.

Има ли думи изобщо, с които може да се опише една болка?

Защо си я причиняваме? Защо я има?

Кой може да ми каже как се измерва болката на една майка загубила своето дете? Аз не смея!

Но .... чувствам ... искам ... по мой си начин, да изразя съпричастността си. Нищо че блогът ми е със слънчево име...явно никой не плаща застраховка за щастие. Болката е част от житейският ни път. Раждаме се и умираме с нея.

А той се роди много чакан и много желан от своята майка. Едно слънчево бебе чакано цели 8 години да бъде гушнато в прегръдкaта на майка си . Каза че ще го кръсти Божидар, защото и бил дар от Бог. 

И ... Бог го прибра при себе си 18 дни преди да навърши пълнолетие :( нелепо, гадно и без разрешение.

Не беше сам ... още три дечица като него почерниха своите семейства ... имаше ли виновни, и изобщо да говорим ли за вина, когато болката на всички е голяма? 

Има виновни ... всички ние сме виновни, че не сме сложили цена на човешкият живот! Цена която трябва да си плащаме всеки ден с поведение пред децата ни и с житейски уроци как да вървят по житейският неравен път без да падат. 

Аз спирам до тук ... болката ме пари ... но много ми се иска да ви припомня един цитат от "Птиците умират сами" :

„ Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.“ 

В памет на моя племенник Божидар, който вчера трябваше да навърши 18 години.

Почивай в Мир мило дете!