И да си дойдем на думата за приказката :)

Да Ви се представя:

Казвам се Даниел. Родил съм се в първият ден на август … естествено плачейки :) 

Плакали са и мама и тати ( той е присъствал на раждането ми), и баба и дядо … те разбира се от радост … а аз ... не зная защо ;)

Мама казва че си е поръчала красиво бебе, но аз съм надминал очакванията и. Баба ми пък нали си е малко романтичка, обещала че ще напише приказка за мен. Веднъж ми казва Лъвчето на баба, а друг път ме нарича Слънчице. Сега аз съм толкова объркан и не зная в крайна сметка … аз лъв ли съм или съм Слънце?

И понеже обещаното си е обещано, а баба се мота и не пише моята приказка, реших че е вече време да и помагам :) Още съм много малък, но един ден като порасна и стана голям, ще видя резултата. 

А аз си раста :) 

Всички казват: -" Колко бързо порасна това дете?” но питайте мама бързо ли минава времето? :)

Безсънните и нощи са дълги. Плачел съм бил :) И защо ли? Ами като не говоря още … плача си ;) Нали трябва да кажа по някакъв начин че съм гладен, че не мога сам да заспя … или пък че просто искам да ме поносят :) Капризи колкото щеш! Нали съм лъв … така де … Слънчице :)

Та в този ревлив мой период, мама и баба решили снимки да ми правят … да запаметят всеки един момент от бебешкия ми живот. И аз им позирам представете си :) В лодка край морето … в кошница в полето ( май беше в гората … полето беше за да има рима :)

Хванали са кадри и като се усмихвам все пак :) вие да не си помислихте че само плача? ;) ….

А на къде без Роки? Кой щеше да разпилее тиквичките, аз като съм в кошника ? ;)
Казах ли ви че двамата с него, случайно или не, сме родени на една дата? Е ... сега вече знаете :) 

И накрая няколко снимки от декора на баба :) преди да го е разпилял Роки ;)