Козуначени кифли

Най-обикновени козуначени кифли с пълнеж- конфитюр от ягоди 😃 

Дълго се колебаех дали да ги споделя, че интернет е пълен с рецепти за кифли, и на края се реших 😉 ... да уважа труда си ... и, че все пак съм ги заснела 😃 и да не затрия снимките които съм направила. Пък никога не знае човек, на кого ще му потрябва рецепта за кифли и поглеж … моите му харесат повече от останалите 😉  а и празници наближават … Великденски - може ли без козунаци и кифли?

Зная че пиша много рядко в блога си, по-рядко влизам и чета рецепти също. Май съм се пренаситила … лош момент от блогърството ми вероятно, който ще премине … искрено се надявам на това 😃 И фотоапарата взимам в ръце много рядко … но взема ли го, презареждам батериите на емоциите си. И когато там някъде из папките ми залежава снимков материал, като че ли ми се активира гъдела за публикация и споделяне.

Та … първо ще благодаря на половинката си ❤️ , заради когото правенето на кифлите стана възможно и с чието любезно съдействие бяха пренесени до синора на една крайпътна нива 😉 само и защото моя милост така си беше наумила да ги снима … в кошница и на полянка 😃 …

ами така си ги видях в кошничката, още докато чаках да се изпекат 😉 ... а може би за да избягам от каменния град дори за няколко часа … да чуя песента на птиците, да се докосна до свежестта на Пролетта.

Полянка не намерихме в бързината, че беше късен следобед, и Слънцето бързаше да залязва, но и тази нива свърши до някъде замисъла ми. Рецептата за тестото беше вече изпробвана с годините ( мнооого, много козуначена и сполучлива) и друга изобщо не погледнах … и ето я сега превъплътена в кифли. Броя им е … толкова, колкото големи решите да си ги направите … и надявам се че знаете как се завиват кифли, щото точно това не ми се обяснява в момента 😃

В последно време си задавам и въпроса - кое е това нещо, което ме вълнува в повече - рецептите или емоцията от снимането на сготвеното?

… взема ли фотоапарата в ръце, забравям и за тревоги и за проблеми … попадам в един по друг свят … различен и по-цветен, по-чист и по-добър от реалността … там сред природата дори забравям коя съм 😃 

Много се разприказвах … давам рецептата на бързо и показвам снимките си … после изчезвам … и така … не знам до кога???

Продукти за тестото:

500 гр брашно

21 гр прясна мая

150 мл топло прясно мляко

100 гр краве масло 

90 гр захар

1 ч.л. ванилов екстракт

7 жълтъка

1 белтък

2 щипки сол

настъргана кора от био лимон

Допълнително:

конфитюр от ягоди

За глазиране:

1 жълтък + 1 с.л. сметана за намазване

сусам

Важно правило … всички продукти да са със стайна температура.

В купа пресейте брашното, прибавете щипка сол, направете кладенче в средата.

Разтворете маята, 1 с.л. захар и 2-3 с.л. брашно в половината прясно мляко.

Покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса 10-15 минути.

Разбийте с миксер жълтъците и захарта до образуване на светъл крем - около 10 минути.

Към белтъка прибавете щипка сол и разбийте на твърд сняг.

Разтопете кравето масло, 2/3 от него прибавете към останалото прясно мляко.

В кладенчето изсипете втасалата мая, жълтъците, белтъка, млечно-маслената смес, ванилията, лимоновата кора и замесете тесто.

Като потапяте ръцете си в останалото краве масло, месете  тестото върху работния плот още 10-15 минути.

По този начин трябва да поеме цялата останала мазнина.

Оформете тестото на топка, поставете го в намазана с мазнина купа.

Покрийте купата с кърпа и оставете на топло да втаса до удвояване на обема.

Намажете с масло ръцете си и работната повърхност.

Разделете втасалото вече тестото на две равни части и всяка разточете в кръг който после нарязвате на триъгълници от които се оформят кифличките, като във широката им част се слага по чаена лъжичка от конфитюра и се завиват към върха. 

Нареждат се в тава застлана с хартия на разстояние една от друга, като гледаме да затиснем връхчето на триъгълника да остане от долу и при втасването кифлите да не се развият. Оставете на топло за десетина минути.

Намажете  с разбития със сметаната жълтък, поръсете със сусам.

Печете  в предварително загрята до 180 градуса фурна, на най-ниско ниво на решетката до приятен загар.

Вече охладени, се съхраняват в съд с капак, ако са останали такива разбира се 😃